Преводачески дневник на Тодорка Минева

  Откъс от „Социология на литературата“ на Жизел Сапиро в бр. 5/2023 на "Литературен вестник" Преводът е подкрепен от Национален фонд "Култура" в рамките на програмата "Творчески стипендии'2022"     Рецепцията на критиката Критиката е едно от основните опосредявания в процеса на рецепция и валоризация на творбите (с изключение на т.нар. „популярна литература“). Нейното съществуване е белег за определена степен на институционализация на литературната дейност. Това опосредяване представлява привилегирован източник за изследванията на рецепцията на литературните творби, защото се подчинява на интерпретативната традиция на хуманитарните науки. Пионерското изследване на Йозеф Юрт [1980] за критическата рецепция на творчеството на Жорж Бернанос свързва качествения и количествения анализ: статиите са разпределени според позитивната или негативната оценка и според характера на съответното издание, в което са публикувани, неговата периодичност, място...

 Разговор с журналистката Дарина Маринова в "Артефир" за "Умопомрачения" на Андре Байон     "Умопомрачения" (1925) са смятани за ключово произведение от така наречената "клинична част" на библиографията му, в която звучат ясно отгласите от кризите на писателя, предизвикани от неврастенията, негова спътница за цял живот. В двата разказа, съставляващи корпуса на творбата: "Думите. Церебрална драма" и "Ева и Кики. Семейна драма",  Байон изследва границите на лудостта и езика с помощта на две истории, лишени от всякакви орнаменти, с най-обикновени персонажи. В тях хуморът и страданието се свързват в общ глас, а отчуждението, загубата на смисъла и опитите за възстановяването му са основни теми.   Записът на интервюто можете да откриете тук:  https://bnr.bg/post /101510883  

Препоръките на редакторите бр. 45/2022 на ЛВ Жизел Сапиро, „Три статии“, прев. Тодорка Минева, Милена Попова, Весела Еленкова, УИ „Св. Кл. Охридски“, С., 2022, 90 с., 12 лв. Книгата включва три статии, подбрани за първа среща на българската аудитория с една от най-влиятелните и задълбочени изследователки на литературата днес от самата нея. Сред темите засегнати в тях са някои от ключовите проблеми, по които от години работи Сапиро – социологията на литературата, глобализирането на текстовете, понятието „световна литература“, преводите и тяхната зависимост от позиционирането на „малките“ и „големите“ езици, влиянието на пазарите, както и нещо ново в търсенията ѝ – литературните фестивали и техният авторитет по отношение на транснационалното литературно поле. Между другото, Жизел Сапиро с огромно любопитство изслуша поредица от разговори на СМЛФ и сме в очакване софийският фестивал също да стане част от примерите ѝ.  Амелия Личева  https://litvestnik.com/2022/12/22/%...

Фрагменти от статията на Жизел Сапиро "Литературните преводи. Между демократизация и неравенства" (мой превод) в изданието: Жизел Сапиро, Три статии , Университетско издателство "Св. Климент Охридски", София, 2022.     Понятието за демократизация на литературата може да се разбира в два различни смисъла: демократизация на достъпа до литературата в лоното на една общност и демократизация на Държавата на литературата, тоест на условията за навлизане в литературното поле. Въпросът за свободата на изразяване свързва тези две измерения, ето защо те се асоциират тясно с режима на либерална демокрация. Освен това са и резултат от широкия достъп до образование, развитието на печатното дело и книгоиздаването, автономията, с която се ползва светът на литературата, но също така и от модалностите за обществения подбор на участниците в него, който може да се основава повече или по-малко на неравенства в зависимост от класата, етноса, религията и социопола [1] . [1] Pi...

    Венсан Енгел, „Старците вече не говорят“, превод от френски Тодорка Минева, художник на корицата Веселин Праматаров, СОНМ, 2022.   „Старците вече не говорят“ е дистопичен роман на белгийския писател Венсан Енгел за проблемите на едно егоистично и индивидуалистично общество, породени от икономическите кризи, пандемиите, застаряването на населението, постепенното изчезване на солидарността между хората. Написана пет години преди началото на пандемията от COVID-19, но публикувана през 2020 г., творбата разкрива затварянето на човека в себе си, изкривения начин, по който той започва да се отнася към онези, „които вече не са в състояние да произвеждат“, експанзията на методите на полицейската държава и диктатурата в период на всеобща нестабилност. При 30 % население над 60-годишна възраст и рязък спад на гражданите в активна възраст правителството на неназована западна страна решава да въведе специална управленческа политика за представителите на третата възраст,...