Венсан Енгел, „Старците вече не говорят“, превод от френски Тодорка Минева, художник на корицата Веселин Праматаров, СОНМ, 2022.

 

„Старците вече не говорят“ е дистопичен роман на белгийския писател Венсан Енгел за проблемите на едно егоистично и индивидуалистично общество, породени от икономическите кризи, пандемиите, застаряването на населението, постепенното изчезване на солидарността между хората. Написана пет години преди началото на пандемията от COVID-19, но публикувана през 2020 г., творбата разкрива затварянето на човека в себе си, изкривения начин, по който той започва да се отнася към онези, „които вече не са в състояние да произвеждат“, експанзията на методите на полицейската държава и диктатурата в период на всеобща нестабилност.

При 30 % население над 60-годишна възраст и рязък спад на гражданите в активна възраст правителството на неназована западна страна решава да въведе специална управленческа политика за представителите на третата възраст, като изгражда Здравни селища за стари хора, в които да ги настани и да поеме всички грижи за тях срещу установяването на пълен контрол върху имуществото и живота им. Адвокат Александър Жофроа, специалист по делата за настойничество на възрастни хора, се заема с рекламирането на тази политика. Ала какво става, когато собствената му майка попада под ударите ѝ, а самият адвокат се озовава приклещен в капан?

 

Откъс от романа

Политиката! Кой иска днес да участва в този цирк освен хората, които са склонни да продадат баща си и майка си? Да ги продадат или да ги убият… по един или друг начин! Късметлия сте, че нямате деца, адвокат Жофроа, не познавате поне това разочарование. Но има такива, които ни карат да вярваме в неограничената човешка способност за оскотяване… Несъмнено Давид не е по-лош от другите, желая му да ме надживее, това е в реда на нещата. Ала редът не обича припряността, а Давид е припрян младеж… пък и бездарен. Като беше малък, надявах се, че e надарен… Една нищо и никаква представка –  и всичките ви мечти се превръщат в кошмари…

 

Венсан Енгел, „Старците вече не говорят“