Преводачески дневник на Тодорка Минева

  Жорж Роденбах, „Призванието“, прев. от френски: Тодорка Минева, художник на корицата: Борис Праматаров, СОНМ, 2020. Книгата е част от поредицата „Прозата на европейския декаданс“.   Белгиецът Жорж Роденбах (1855 ̶1898) е един от най-оригиналните представители на европейския символизъм. Наричат го певец на тишината, самотата и меланхолията. В поезията и прозата, които създава, неизменно присъстват каналите, затворените пространства, мъглите, мъртвите градове, бегинажите на родната му Фландрия. Познат е на българския читател с романите си „Мъртвата Брюге“, „Звънарят“, „Изкуството в изгнание“ и разказите си от сборника „Колелото на мъглите“.   Повестта „Призванието“ (1895) описва живота на Ханс Кадзан, наследник на богат род от Брюж. След ранната кончина на бащата Ханс остава изцяло на грижите на своята майка. Прекрасното дете постепенно се превръща във вглъбен млад човек, решен да встъпи в монашество. Писателят проследява отчаяните опити на майката да насърчи у сина с

  Антонен Арто, "Театърът и неговият двойник" Превод от френски Тодорка Минева, художник на корицата Борис Праматаров, СОНМ, 2022   Поет, драматург, актьор, режисьор, художник, публицист, философ, етнограф, през 1938 година Антонен Арто (1986 – 1948) публикува сборник с кратки есеистични творби под заглавието „Театърът и неговият двойник“. В тях той излага възгледите си за необходимостта от промяна в самата идея за театъра, който губи смисъл, лишен от магическа връзка с действителността. Според Арто съвременният театър, изцяло подвластен на писания текст, трябва да бъде заменен от т.нар. Театър на жестокостта. Авторът твърди, че Театърът на жестокостта е труден преди всичко за самия режисьор, а елементите на жестокост би следвало да присъстват в основата на всеки спектакъл, защото в състоянието на израждане, в което се намираме, по този начин „ще заставим метафизиката да проникне отново в духовете именно през кожата“.   Подобно на чумата театърът е криза, която завършва с

Жан-Франсоа Лиотар, "Феноменологията" Превод от френски Тодорка Минева, художник на корицата Веселин Праматаров, СОНМ, 2021.   Публикувана през 1954 година, „Феноменологията“ на известния френски философ и теоретик на постмодернизма Жан-Франсоа Лиотар (1924 – 1998) проследява основните етапи от развитието на едно от най-важните течения във философското мислене на ХХ век и разглежда ключовите понятия във феноменологията, както и връзките ѝ с психологията, социологията и историята. Написано на достъпен философски език, произведението е многократно преиздавано в популярната библиотека „Que sais-je?“ [ Какво знам? ] на „Прес юниверситер дьо Франс”. Феноменологията се е възправила именно срещу психологизма, срещу прагматизма, срещу един етап от западното мислене, осланяла се е и се е борила срещу тях. Преди всичко тя е била и си остава размишление за познанието, познание за познанието – и нейното прочуто „заскобяване“ се заключава най-напред в отказа от една култура, от една и