Преводачески дневник на Тодорка Минева

    Венсан Енгел, „Старците вече не говорят“, превод от френски Тодорка Минева, художник на корицата Веселин Праматаров, СОНМ, 2022.   „Старците вече не говорят“ е дистопичен роман на белгийския писател Венсан Енгел за проблемите на едно егоистично и индивидуалистично общество, породени от икономическите кризи, пандемиите, застаряването на населението, постепенното изчезване на солидарността между хората. Написана пет години преди началото на пандемията от COVID-19, но публикувана през 2020 г., творбата разкрива затварянето на човека в себе си, изкривения начин, по който той започва да се отнася към онези, „които вече не са в състояние да произвеждат“, експанзията на методите на полицейската държава и диктатурата в период на всеобща нестабилност. При 30 % население над 60-годишна възраст и рязък спад на гражданите в активна възраст правителството на неназована западна страна решава да въведе специална управленческа политика за представителите на третата възраст, като изгражда

 Андре Жид, Трактати, изд. СОНМ, София, 2022.   Превод от френски: Тодорка Минева ( „Трактат за Нарцис. Теория на символа“; „Любовният опит, или Трактат за напразното желание“; „Ел-Хадж, или Трактат за мнимия пророк“; „Филоктет, или Трактат за трите вида нравственост“; „Завръщането на блудния син“ )   и  Красимир Кавалджиев ( „ Вирсавия “ ) Размишлявайки за мястото на Андре Жид (1869 – 1951) във френската култура, Жан-Пол Сартр пише в статията си „Живият Жид“ от 1951 година: „ Цялата френска мисъл през последните три десетилетия, независимо от нейните координати – Маркс, Хегел, Киркегор, волю-неволю трябваше да се определи и по отношение на Жид“. Автор на романи, повести, пиеси, трактати, критически есета, записки от пътувания, дневници, както и на обемна кореспонденция с творци като Пол Валери, Роже Мартен дю Гар, Франсоа Мориак, Джоузеф Конрад, Едмънд Гос и др., през 1947 година Жид получава Нобелова награда за литература. „Аморалистът“, „Фалшификаторите“, „Подземията на Ватик