Преводачески дневник на Тодорка Минева

 Йорданка Белева за Иронията на Владимир Янкелевич Наричат Владимир Янкелевич „философ на морала“. Неговите думи, че „няма нищо човешко, което да не е морално“, му донасят и прозвището „професор на морала“. Кой обаче надделява – професорът или философът, когато става дума за иронията? Какво са ироничният дух, ироничната игра, кои са ирониците и защо са такива? „Иронията“ е питаща книга и излиза за първи път на български език. Нейният разговор започва от Библията, преминава през античната философия и Средновековието, но не спира с модерните времена. Тези страници имат незаглъхващ сърдечен ритъм и не знам къде да сложа акцента – на незаглъхващ или на сърдечен. Може би защото Янкелевич е противник на фригидната философия, тази, която не говори нито на сърцето, нито на въображението. Защото какво е иронията, ако не път към сърцето и мисълта? Какво е тя, ако не непрестанно възобновяване на съзаклятието между въпрос и отговор, между шегата и смущаването, между мечтата и мечтателя? Ирониците

  Иронията на Владимир Янкелевич Владимир Янкелевич,  Иронията , превод от френски Калоян Праматаров и Тодорка Минева, художник на корицата Борис Праматаров, СОНМ, 2023, ISBN 978-619-7500-47-9 . Какво представлява иронията, в какви форми се проявява, какви капани ни дебнат, когато стане дума за нея – именно на тези въпроси е посветена монографията на Владимир Янкелевич  Иронията ,  написана не без ирония и с позоваване върху многобройни примери, свидетелстващи за огромната философска и обща култура на автора. Иронията е смъртоносна за илюзиите – твърди Янкелевич, – тя поставя всичко под въпрос, руши установените дефиниции, отхвърля самодоволните дедуктивни съждения. Благодарение на иронията човешката мисъл успява да се разпознае в огледалната рефлексия. Тя е движение на съзнанието, което снема напрежението от прекомерната сериозност на мисълта. Целта на иронията не е да ни остави да се измъчваме от хапливите сарказми, нито, посичайки всички марионетки, да постави друга марионетка на т