Posts

Image
Еманюел Левинас:  Между нас. Опити върху мисленето-за-другия Своеобразието на философското творчество на Еманюел Левинас (1906–1995) произтича от основополагащата му теза, че именно етиката е „първата философия“. При него тя се разгръща като описание и тълкуване на събитието на срещата с другия човек, където изниква отговорността на Моя аз към Другия. Философията на Левинас води непрестанен диалог с Киркегор, Бергсон, Хусерл, Хайдегер, Бубер, Розенцвайг и намира отзвук у мислители като Жак Дерида, Жан-Франсоа Лиотар, Морис Бланшо, Пол Рикьор, Люс Иригаре, Славой Жижек. Между нас. Опити върху мисленето‑за‑другия отразява развитието на философските идеи на Левинас в продължение на четири десетилетия: от 1951 до 1990 г. Наред с включените интервюта, отделните студии разглеждат въпросите за страданието, любовта, религията, културата, справедливостта, човешките права, правната теория. Цялостният корпус се явява своеобразен ключ към учението на философа за етическите измерения на друго...
Image
„Феноменология на възприятието“ от Морис Мерло-Понти   „Какво е феноменологията? Може да изглежда странно, че този въпрос продължава да стои половин век след първите трудове на Хусерл. Той обаче далеч не е решен. Феноменологията е изследване на същностите и според нея всички проблеми се свеждат до определянето на същностите: например същността на възприятието, същността на съзнанието. Но феноменологията е също така философия, която полага същностите обратно в съществуването и не смята, че човекът и светът могат да бъдат разбирани другояче освен въз основа на тяхната „фактичност“. Става дума за трансцендентална философия, която подлага на съмнение твърденията на естествената нагласа, за да вникне по-добре в тях, но също така за философия, според която светът е винаги „вече тук“, преди рефлексията, като неотстранимо присъствие, и следователно всички нейни усилия са насочени към откриването на този наивен досег със света, за да му бъде придаден най-сетне философски статут.“ Мерло-Понт...
Image
 Каква е цената да мълчиш? А да разкажеш?  Разговор на журналистката Ирен Петрова с Тодорка Минева - преводач на книгата „Тъжният тигър“ от Неж Сино (СОНМ, 2025) Чувствахте ли някаква отговорност не само към думите на авторката, но и към нейната травма? Как това се отрази на превода? Въпреки настояванията на Неж Сино, че човек може да пише за травмата едва след като се е справил с нея, дамгата „damaged for life“ си остава и самата авторка не отрича това. Тук се намесват и гласовете на множество други автори, преживели и/или писали за сексуални злоупотреби с деца, като Вирджиния Улф, Владимир Набоков, Тони Морисън, Марго Фрагосо, Кристин Анго, Людовик Дегрут, Виржини Депант, на които Сино се позовава. При тази полифония на страданието отговорността на превеждащия текста е смазваща. Точната дума и верният тон вече не са пожелания, а задължение – да не изкривиш, да не преиначиш казаното, да не допуснеш недоразбиране на думите на хора, преминали през ада, чиито гласове рядко чувам...
Image
La traduction du livre Triste Tigre   #74 - Ou les coulisses d'un métier sous-coté   Chapitre,  avr. 08, 2025   Diane Fastrez  Les coulisses de la traduction de Triste Tigre Récemment, j’étais à Londres. En passant dans l'iconique librairie Hatchards, j’ai réalisé que je lisais beaucoup - mais très peu de littérature étrangère. Aucun nom (ou presque) ne me parlait. Pourtant, rien de mieux pour découvrir d’autres cultures que de le faire par les histoires. C’est là que j’ai eu le déclic : j’avais très envie de creuser le sujet de la traduction. Pour préparer cette édition, j’ai eu le plaisir d’échanger avec Todorka Mineva, traductrice du best seller Triste Tigre vers le Bulgare. Quel profil faut-il pour être traducteur ?  Je ne crois pas qu’il existe un profil de traducteur typique pour traduire un roman. Pour ma part, outre la traduction de la fiction, je travaille également dans le domaine des sciences humaines françaises contemporaines ...
Image
 Етиен Барилие, „Изгнание и музика“ Етиен Барилие ( *1947) e швейцарски романист и есеист, преводач, професор по френска литература и превод в Лозанския университет. В центъра на творчеството си поставя културата и изкуствата, особено музиката, която присъства трайно както във фикционалните му творби („Орфей“, „Кучето Тристан“, „Музиката“, „Моцарт“, „Китайското пиано. Дуел около един рецитал“), така и в есеистиката му („Албан Берг“, „ B - A - C - H , история на едно име в музиката”, „За дясна ръка: историята на едно особено пиано“) . Години наред води собствена рубрика за телевизионна критика в „Журнал дьо Женев“, размислите си по актуални социални теми публикува в сп. „Ебдо“, а мислите си за изкуството споделя в сп. „Артпасион“. Носител е на множество литературни награди – Почетната награда на град Париж за романа „Кучето Тристан“ (1978), Голямата награда на Водоазката културна фондация за творчество, което води пълноправен диалог „с основните направления в западното мислене“ (...
Image
 Стипендия за високи постижения „Регула Реншлер“ на Асоциацията „Преводачески колеж „Лорен“, Швейцария, 2024 г. Стипендията за високи постижения на името на известната швейцарска журналистка, преводачка и политическа активистка Регула Рeншлер се присъжда ежегодно на преводачи от всякакви националности, посветили многогодишните си усилия на превода на швейцарски автори.
Image
„Персонализмът“  на Еманюел Муние  Еманюел Муние, „Персонализмът“, прев. от френски Тодорка Минева, художник на корицата Веселин Праматаров, издателство „Сонм“, 2024, ISBN 978-619-7500-54-7 Еманюел Муние (1905 – 1950) е една от ключовите фигури на френския персонализъм, разбиран не толкова като система и учение, колкото като интелектуална позиция, която поставя ударението върху значимостта на човешката личност, и основател на неговия теоретичен орган – списание „Еспри“. Съчинението му „Персонализмът“ е публикувано за пръв път през 1949 година в поредицата „Какво знам?“ на Прес юниверситер дьо Франс и претърпява множество преиздания. В него откриваме своеобразна синтеза на основните идеи на философа, определян като „Сократ на ХХ век“. „Човекът може да живее така, както живее вещта. Но тъй като той не е вещ, подобен живот му се струва отстъпление: именно това е „развлечението“ на Паскал, „естетическият стадий“ на Киркегор, „неавтентичният живот“ на Хайдегер, „отчуждението“ на Ма...