Йорданка Белева за Иронията на Владимир Янкелевич
Наричат Владимир Янкелевич „философ на морала“. Неговите думи, че „няма нищо човешко, което да не е морално“, му донасят и прозвището „професор на морала“. Кой обаче надделява – професорът или философът, когато става дума за иронията? Какво са ироничният дух, ироничната игра, кои са ирониците и защо са такива? „Иронията“ е питаща книга и излиза за първи път на български език.
Нейният разговор започва от Библията, преминава през античната философия и Средновековието, но не спира с модерните времена. Тези страници имат незаглъхващ сърдечен ритъм и не знам къде да сложа акцента – на незаглъхващ или на сърдечен. Може би защото Янкелевич е противник на фригидната философия, тази, която не говори нито на сърцето, нито на въображението. Защото какво е иронията, ако не път към сърцето и мисълта? Какво е тя, ако не непрестанно възобновяване на съзаклятието между въпрос и отговор, между шегата и смущаването, между мечтата и мечтателя? Ирониците са особен вид философи, обичам техния предпочитан жанр – остроумният отговор. Езикът им – понякога деликатен, понякога настръхнал и агресивен, постоянно избира между това да анализира идеи или да създава афоризми. И в тези му избори градираме благодарността на аудиторията.
Из статията "Изкуството на плитката оран"
Comments
Post a Comment