Маргьорит Дюрас, "Материалният живот"

 

Маргьорит Дюрас, Материалният живот (Маргьорит Дюрас разказва на Жером Божур).  

Превод от френски: Тодорка Минева, художник на корицата: Софи Унг, издателство СОНМ, 2020 г.

Материалният живот е книга с кратки автобиографични и есеистични текстове, които Маргьорит Дюрас излага устно пред Жером Божур от началото на есента до края на зимата на 1987 г., а после заедно редактират и предлагат за публикуване на издателство P.O.L. В тях Дюрас говори за литературата, театъра и киното и се връща към основните теми в своето творчество: жената любовница, майка, домакиня, алкохолизма, срещата си с Ян Андреа, героите в своите романи - китайския любовник, Лол В. Щайн и др.

„Тази книга няма нито начало, нито край, няма и среда. Доколкото няма книга без основание за съществуване, тази книга не е такава. Тя не е дневник, не е журналистически материал, а е извлечена от всекидневните събития. Да речем, че е прочитна книга“ – пише Дюрас в предговора към френското издание.

 

За авторите на произведението:

Маргьорит Дюрас (1914 – 1996) е ярка фигура във френския културен живот от втората половина на XX век преди всичко благодарение на преосмислянето на жанра на романа и отхвърлянето на редица театрални и кинематографични конвенции в собственото си творчество. Българският читател я познава от преводите на Любовникът, Похищението на Лол В. Щайн, Любовта, Модерато кантабиле, Бараж срещу Пасифика, Хирошима, моя любов (киноповест), Емили Л. и др., които представят характерното за нейното писане съсредоточаване не толкова върху самото развитие на историята, колкото върху човешките отношения, които съставляват вътъка й, и по-специално върху любовните отношения между герои, поставени често в банални ситуации.

Жером Божур (1946) е френски писател, сценарист и режисьор, един от най-добрите познавачи на филмовото творчество на Дюрас, автор на поредица интервюта с нея, осъществени през 1984 г. и съсредоточени върху нейната филмография, както и на документалния среднометражен филм Дюрас снима филм, направен през 1981 г.

 

Comments

Post a Comment

Popular posts from this blog

Image
Представяне на книгата на Жизел Сапиро "Социология на литературата" в Къщата за литература и превод Ако сте участник или се интересувате от начина на функциониране на литературното поле, от особеностите на рецепцията и апроприацията на литературните творби, от възможните им употреби, от начина на набиране на писатели, от инстанциите за утвърждаването на един творец, от социология на четенето - най-самотното културно занимание, и т.н., и т.н., заповядайте на премиерата на "Социология на литературата" от френската социоложка Жизел Сапиро на 16 март, четвъртък, от 18,30 часа в Къщата за литература и превод! Преводът е осъществен в рамките на програмата "Творчески стипендии'2022" на НФК.
Read more
Image
La traduction du livre Triste Tigre   #74 - Ou les coulisses d'un métier sous-coté   Chapitre,  avr. 08, 2025   Diane Fastrez  Les coulisses de la traduction de Triste Tigre Récemment, j’étais à Londres. En passant dans l'iconique librairie Hatchards, j’ai réalisé que je lisais beaucoup - mais très peu de littérature étrangère. Aucun nom (ou presque) ne me parlait. Pourtant, rien de mieux pour découvrir d’autres cultures que de le faire par les histoires. C’est là que j’ai eu le déclic : j’avais très envie de creuser le sujet de la traduction. Pour préparer cette édition, j’ai eu le plaisir d’échanger avec Todorka Mineva, traductrice du best seller Triste Tigre vers le Bulgare. Quel profil faut-il pour être traducteur ?  Je ne crois pas qu’il existe un profil de traducteur typique pour traduire un roman. Pour ma part, outre la traduction de la fiction, je travaille également dans le domaine des sciences humaines françaises contemporaines ...
Read more
Image
„Персонализмът“  на Еманюел Муние  Еманюел Муние, „Персонализмът“, прев. от френски Тодорка Минева, художник на корицата Веселин Праматаров, издателство „Сонм“, 2024, ISBN 978-619-7500-54-7 Еманюел Муние (1905 – 1950) е една от ключовите фигури на френския персонализъм, разбиран не толкова като система и учение, колкото като интелектуална позиция, която поставя ударението върху значимостта на човешката личност, и основател на неговия теоретичен орган – списание „Еспри“. Съчинението му „Персонализмът“ е публикувано за пръв път през 1949 година в поредицата „Какво знам?“ на Прес юниверситер дьо Франс и претърпява множество преиздания. В него откриваме своеобразна синтеза на основните идеи на философа, определян като „Сократ на ХХ век“. „Човекът може да живее така, както живее вещта. Но тъй като той не е вещ, подобен живот му се струва отстъпление: именно това е „развлечението“ на Паскал, „естетическият стадий“ на Киркегор, „неавтентичният живот“ на Хайдегер, „отчуждението“ на Ма...
Read more