Жорж Роденбах, „Призванието“, прев. от френски: Тодорка Минева, художник на корицата: Борис Праматаров, СОНМ, 2020.

Книгата е част от поредицата „Прозата на европейския декаданс“.

 

Белгиецът Жорж Роденбах (1855 ̶1898) е един от най-оригиналните представители на европейския символизъм. Наричат го певец на тишината, самотата и меланхолията. В поезията и прозата, които създава, неизменно присъстват каналите, затворените пространства, мъглите, мъртвите градове, бегинажите на родната му Фландрия. Познат е на българския читател с романите си „Мъртвата Брюге“, „Звънарят“, „Изкуството в изгнание“ и разказите си от сборника „Колелото на мъглите“.

 

Повестта „Призванието“ (1895) описва живота на Ханс Кадзан, наследник на богат род от Брюж. След ранната кончина на бащата Ханс остава изцяло на грижите на своята майка. Прекрасното дете постепенно се превръща във вглъбен млад човек, решен да встъпи в монашество. Писателят проследява отчаяните опити на майката да насърчи у сина си влечения, които да го свържат със света и да му попречат да последва призванието си. Текстът на Роденбах превръща читателя в протагонист, способен да се взре с разбиране в огледалото на повествованието и да схване истини, които главният герой така и не провижда.

 

 "Брюж приличаше на призрачен град. Дърветата по крайбрежните улици, високите кули чезнеха, обгърнати от един и същ муселин. Непрогледна мъгла, без светъл прорив! Самият камбанен звън като че ли трябваше да си проправя път, да преминава през покритие от плътен памук, за да зазвучи волно във въздуха, да достигне островърхите покриви, над които на всеки четвърт час камбаните стелеха сякаш лист по лист тъжна музикална есен."