Етиен Барилие, „Изгнание и музика“

Етиен Барилие (*1947) e швейцарски романист и есеист, преводач, професор по френска литература и превод в Лозанския университет. В центъра на творчеството си поставя културата и изкуствата, особено музиката, която присъства трайно както във фикционалните му творби („Орфей“, „Кучето Тристан“, „Музиката“, „Моцарт“, „Китайското пиано. Дуел около един рецитал“), така и в есеистиката му („Албан Берг“, „B-A-C-H, история на едно име в музиката”, „За дясна ръка: историята на едно особено пиано“). Години наред води собствена рубрика за телевизионна критика в „Журнал дьо Женев“, размислите си по актуални социални теми публикува в сп. „Ебдо“, а мислите си за изкуството споделя в сп. „Артпасион“. Носител е на множество литературни награди – Почетната награда на град Париж за романа „Кучето Тристан“ (1978), Голямата награда на Водоазката културна фондация за творчество, което води пълноправен диалог „с основните направления в западното мислене“ (1987), Европейската награда за есеистика „Шарл Вейон“ за есето „Срещу новия обскурантизъм. Възхвала на прогреса“ (1995), и др.

 

В есето „Изгнание и музика“ (2018) Барилие отговаря на въпроса, как изгнанието въздейства върху творчеството на музикантите, преминали през това изпитание. В различни исторически контексти – Полското въстание, Руската революция, сталинизма, нацизма и т.н., и при различен завършек на заточеническата драма, авторът разказва както за композитори, чиито творчески способности са останали почти непокътнати (Стравински, Шьонберг, Мийо), така и за такива, чието музикалното вдъхновение е секнало (Рахманинов, Барток), а завръщането в родината се е оказало повече или по-малко пагубно (Прокофиев, Корнголд). В други случаи вътрешното изгнание се е превръщало в принуда, тегнеща чак до смъртта (Шостакович, Вайнберг, Фейнберг), то е било също така прелюдия към убийствата в концентрационните лагери и е провокирало появата на творби като форма на съпротива (Улман, Шулхоф). А Цемлински, Хиндемит, Курт Вайл и мнозина други са показали как музиката може да въплъщава болката от раздялата и устойчивостта на една личност.