Posts

Image
 Етиен Барилие, „Изгнание и музика“ Етиен Барилие ( *1947) e швейцарски романист и есеист, преводач, професор по френска литература и превод в Лозанския университет. В центъра на творчеството си поставя културата и изкуствата, особено музиката, която присъства трайно както във фикционалните му творби („Орфей“, „Кучето Тристан“, „Музиката“, „Моцарт“, „Китайското пиано. Дуел около един рецитал“), така и в есеистиката му („Албан Берг“, „ B - A - C - H , история на едно име в музиката”, „За дясна ръка: историята на едно особено пиано“) . Години наред води собствена рубрика за телевизионна критика в „Журнал дьо Женев“, размислите си по актуални социални теми публикува в сп. „Ебдо“, а мислите си за изкуството споделя в сп. „Артпасион“. Носител е на множество литературни награди – Почетната награда на град Париж за романа „Кучето Тристан“ (1978), Голямата награда на Водоазката културна фондация за творчество, което води пълноправен диалог „с основните направления в западното мислене“ (1987
Post a Comment
Read more
Image
 Стипендия за високи постижения „Регула Реншлер“ на Асоциацията „Преводачески колеж „Лорен“, Швейцария, 2024 г. Стипендията за високи постижения на името на известната швейцарска журналистка, преводачка и политическа активистка Регула Рeншлер се присъжда ежегодно на преводачи от всякакви националности, посветили многогодишните си усилия на превода на швейцарски автори.
Post a Comment
Read more
Image
„Персонализмът“  на Еманюел Муние  Еманюел Муние, „Персонализмът“, прев. от френски Тодорка Минева, художник на корицата Веселин Праматаров, издателство „Сонм“, 2024, ISBN 978-619-7500-54-7 Еманюел Муние (1905 – 1950) е една от ключовите фигури на френския персонализъм, разбиран не толкова като система и учение, колкото като интелектуална позиция, която поставя ударението върху значимостта на човешката личност, и основател на неговия теоретичен орган – списание „Еспри“. Съчинението му „Персонализмът“ е публикувано за пръв път през 1949 година в поредицата „Какво знам?“ на Прес юниверситер дьо Франс и претърпява множество преиздания. В него откриваме своеобразна синтеза на основните идеи на философа, определян като „Сократ на ХХ век“. „Човекът може да живее така, както живее вещта. Но тъй като той не е вещ, подобен живот му се струва отстъпление: именно това е „развлечението“ на Паскал, „естетическият стадий“ на Киркегор, „неавтентичният живот“ на Хайдегер, „отчуждението“ на Маркс, „нед
Post a Comment
Read more
Image
 Йорданка Белева за Иронията на Владимир Янкелевич Наричат Владимир Янкелевич „философ на морала“. Неговите думи, че „няма нищо човешко, което да не е морално“, му донасят и прозвището „професор на морала“. Кой обаче надделява – професорът или философът, когато става дума за иронията? Какво са ироничният дух, ироничната игра, кои са ирониците и защо са такива? „Иронията“ е питаща книга и излиза за първи път на български език. Нейният разговор започва от Библията, преминава през античната философия и Средновековието, но не спира с модерните времена. Тези страници имат незаглъхващ сърдечен ритъм и не знам къде да сложа акцента – на незаглъхващ или на сърдечен. Може би защото Янкелевич е противник на фригидната философия, тази, която не говори нито на сърцето, нито на въображението. Защото какво е иронията, ако не път към сърцето и мисълта? Какво е тя, ако не непрестанно възобновяване на съзаклятието между въпрос и отговор, между шегата и смущаването, между мечтата и мечтателя? Ирониците
Post a Comment
Read more
Image
  Иронията на Владимир Янкелевич Владимир Янкелевич,  Иронията , превод от френски Калоян Праматаров и Тодорка Минева, художник на корицата Борис Праматаров, СОНМ, 2023, ISBN 978-619-7500-47-9 . Какво представлява иронията, в какви форми се проявява, какви капани ни дебнат, когато стане дума за нея – именно на тези въпроси е посветена монографията на Владимир Янкелевич  Иронията ,  написана не без ирония и с позоваване върху многобройни примери, свидетелстващи за огромната философска и обща култура на автора. Иронията е смъртоносна за илюзиите – твърди Янкелевич, – тя поставя всичко под въпрос, руши установените дефиниции, отхвърля самодоволните дедуктивни съждения. Благодарение на иронията човешката мисъл успява да се разпознае в огледалната рефлексия. Тя е движение на съзнанието, което снема напрежението от прекомерната сериозност на мисълта. Целта на иронията не е да ни остави да се измъчваме от хапливите сарказми, нито, посичайки всички марионетки, да постави друга марионетка на т
Post a Comment
Read more
Image
 За Жид и жидизма разговаряме с Дарина Маринова в предаването Артефир на БНР "Какво прави Жид уникален? Съществува един термин във френското литературно поле – "Жидизъм", който не само отразява естетическото кредо на писателя, но и утвърждава определен начин на живот. Има два принципа в творчеството на Жид, които са много важни и го правят непреходен – от една страна, това е разглеждането на човека като същност, която винаги трябва да бъде тъждествена на себе си, и другият принцип – и на творчество, и на живот – това е откровеността. За Жид писането е убежище. Жид сякаш винаги пише за потомците и за вечността." Чуйте разговора с Тодорка Минева и Калоян Праматаров за двете книги – "Тезей" и "Трактати" – на лауреата на Нобеловата награда за литература Андре Жид. https://bnr.bg/hristobotev/post/101819676/andre-jid?fbclid=IwAR1qf8EC9ubuJLve-0P4QE46z97-paN0h-tuIlMFPUZFibWk9fJiGkUY9DM
Post a Comment
Read more
Image
  „Работим преди всичко за образования читател” - интервю на Амелия Личева с Тодорка Минева в бр. 17 на "Литературен вестник" Самата вие какво предпочитате да превеждате – хуманитаристика или проза? Сред преведените от вас заглавия и имена, имате ли личните си пристрастия? Предпочитам хуманитаристиката, но с удоволствие превеждам и художествена литература, когато някоя книга ме изкуши или ми се стори особено важно да се появи на български език в определен момент. Почнах да превеждам сравнително рано, няколко години след като завърших философия с втора специалност френски език. Особено скъпи са ми автори като Левинас, Рикьор, Лиотар, Сартр, изповедната книга „Материалният живот” на Маргьорит Дюрас и най-вече „Приказки от стари времена” на Шарл Перо, чиято редакторка бе покойната Нина Иванова, моята учителка по превод и редактиране, на която дължа наистина много.   litvestnik.com/2023/05/10/%d1%80%d0%b0%d0%b1%d0%be%d1%82%d0%b8%d0%bc-%d0%bf%d1%80%d0%b5%d0%b4%d0%b8-%d0%b2%d1%81%d
Post a Comment
Read more