Posts

Image
 Каква е цената да мълчиш? А да разкажеш?  Разговор на журналистката Ирен Петрова с Тодорка Минева - преводач на книгата „Тъжният тигър“ от Неж Сино (СОНМ, 2025) Чувствахте ли някаква отговорност не само към думите на авторката, но и към нейната травма? Как това се отрази на превода? Въпреки настояванията на Неж Сино, че човек може да пише за травмата едва след като се е справил с нея, дамгата „damaged for life“ си остава и самата авторка не отрича това. Тук се намесват и гласовете на множество други автори, преживели и/или писали за сексуални злоупотреби с деца, като Вирджиния Улф, Владимир Набоков, Тони Морисън, Марго Фрагосо, Кристин Анго, Людовик Дегрут, Виржини Депант, на които Сино се позовава. При тази полифония на страданието отговорността на превеждащия текста е смазваща. Точната дума и верният тон вече не са пожелания, а задължение – да не изкривиш, да не преиначиш казаното, да не допуснеш недоразбиране на думите на хора, преминали през ада, чиито гласове рядко чувам...
Image
La traduction du livre Triste Tigre   #74 - Ou les coulisses d'un métier sous-coté   Chapitre,  avr. 08, 2025   Diane Fastrez  Les coulisses de la traduction de Triste Tigre Récemment, j’étais à Londres. En passant dans l'iconique librairie Hatchards, j’ai réalisé que je lisais beaucoup - mais très peu de littérature étrangère. Aucun nom (ou presque) ne me parlait. Pourtant, rien de mieux pour découvrir d’autres cultures que de le faire par les histoires. C’est là que j’ai eu le déclic : j’avais très envie de creuser le sujet de la traduction. Pour préparer cette édition, j’ai eu le plaisir d’échanger avec Todorka Mineva, traductrice du best seller Triste Tigre vers le Bulgare. Quel profil faut-il pour être traducteur ?  Je ne crois pas qu’il existe un profil de traducteur typique pour traduire un roman. Pour ma part, outre la traduction de la fiction, je travaille également dans le domaine des sciences humaines françaises contemporaines ...
Image
 Етиен Барилие, „Изгнание и музика“ Етиен Барилие ( *1947) e швейцарски романист и есеист, преводач, професор по френска литература и превод в Лозанския университет. В центъра на творчеството си поставя културата и изкуствата, особено музиката, която присъства трайно както във фикционалните му творби („Орфей“, „Кучето Тристан“, „Музиката“, „Моцарт“, „Китайското пиано. Дуел около един рецитал“), така и в есеистиката му („Албан Берг“, „ B - A - C - H , история на едно име в музиката”, „За дясна ръка: историята на едно особено пиано“) . Години наред води собствена рубрика за телевизионна критика в „Журнал дьо Женев“, размислите си по актуални социални теми публикува в сп. „Ебдо“, а мислите си за изкуството споделя в сп. „Артпасион“. Носител е на множество литературни награди – Почетната награда на град Париж за романа „Кучето Тристан“ (1978), Голямата награда на Водоазката културна фондация за творчество, което води пълноправен диалог „с основните направления в западното мислене“ (...
Image
 Стипендия за високи постижения „Регула Реншлер“ на Асоциацията „Преводачески колеж „Лорен“, Швейцария, 2024 г. Стипендията за високи постижения на името на известната швейцарска журналистка, преводачка и политическа активистка Регула Рeншлер се присъжда ежегодно на преводачи от всякакви националности, посветили многогодишните си усилия на превода на швейцарски автори.
Image
„Персонализмът“  на Еманюел Муние  Еманюел Муние, „Персонализмът“, прев. от френски Тодорка Минева, художник на корицата Веселин Праматаров, издателство „Сонм“, 2024, ISBN 978-619-7500-54-7 Еманюел Муние (1905 – 1950) е една от ключовите фигури на френския персонализъм, разбиран не толкова като система и учение, колкото като интелектуална позиция, която поставя ударението върху значимостта на човешката личност, и основател на неговия теоретичен орган – списание „Еспри“. Съчинението му „Персонализмът“ е публикувано за пръв път през 1949 година в поредицата „Какво знам?“ на Прес юниверситер дьо Франс и претърпява множество преиздания. В него откриваме своеобразна синтеза на основните идеи на философа, определян като „Сократ на ХХ век“. „Човекът може да живее така, както живее вещта. Но тъй като той не е вещ, подобен живот му се струва отстъпление: именно това е „развлечението“ на Паскал, „естетическият стадий“ на Киркегор, „неавтентичният живот“ на Хайдегер, „отчуждението“ на Ма...
Image
 Йорданка Белева за Иронията на Владимир Янкелевич Наричат Владимир Янкелевич „философ на морала“. Неговите думи, че „няма нищо човешко, което да не е морално“, му донасят и прозвището „професор на морала“. Кой обаче надделява – професорът или философът, когато става дума за иронията? Какво са ироничният дух, ироничната игра, кои са ирониците и защо са такива? „Иронията“ е питаща книга и излиза за първи път на български език. Нейният разговор започва от Библията, преминава през античната философия и Средновековието, но не спира с модерните времена. Тези страници имат незаглъхващ сърдечен ритъм и не знам къде да сложа акцента – на незаглъхващ или на сърдечен. Може би защото Янкелевич е противник на фригидната философия, тази, която не говори нито на сърцето, нито на въображението. Защото какво е иронията, ако не път към сърцето и мисълта? Какво е тя, ако не непрестанно възобновяване на съзаклятието между въпрос и отговор, между шегата и смущаването, между мечтата и мечтателя? Ирониц...
Image
  Иронията на Владимир Янкелевич Владимир Янкелевич,  Иронията , превод от френски Калоян Праматаров и Тодорка Минева, художник на корицата Борис Праматаров, СОНМ, 2023, ISBN 978-619-7500-47-9 . Какво представлява иронията, в какви форми се проявява, какви капани ни дебнат, когато стане дума за нея – именно на тези въпроси е посветена монографията на Владимир Янкелевич  Иронията ,  написана не без ирония и с позоваване върху многобройни примери, свидетелстващи за огромната философска и обща култура на автора. Иронията е смъртоносна за илюзиите – твърди Янкелевич, – тя поставя всичко под въпрос, руши установените дефиниции, отхвърля самодоволните дедуктивни съждения. Благодарение на иронията човешката мисъл успява да се разпознае в огледалната рефлексия. Тя е движение на съзнанието, което снема напрежението от прекомерната сериозност на мисълта. Целта на иронията не е да ни остави да се измъчваме от хапливите сарказми, нито, посичайки всички марионетки, да постави др...