Каква е цената да мълчиш? А да разкажеш? Разговор на журналистката Ирен Петрова с Тодорка Минева - преводач на книгата „Тъжният тигър“ от Неж Сино (СОНМ, 2025) Чувствахте ли някаква отговорност не само към думите на авторката, но и към нейната травма? Как това се отрази на превода? Въпреки настояванията на Неж Сино, че човек може да пише за травмата едва след като се е справил с нея, дамгата „damaged for life“ си остава и самата авторка не отрича това. Тук се намесват и гласовете на множество други автори, преживели и/или писали за сексуални злоупотреби с деца, като Вирджиния Улф, Владимир Набоков, Тони Морисън, Марго Фрагосо, Кристин Анго, Людовик Дегрут, Виржини Депант, на които Сино се позовава. При тази полифония на страданието отговорността на превеждащия текста е смазваща. Точната дума и верният тон вече не са пожелания, а задължение – да не изкривиш, да не преиначиш казаното, да не допуснеш недоразбиране на думите на хора, преминали през ада, чиито гласове рядко чувам...
Comments
Post a Comment