Творчески престой в Шато дьо Лавини

 

Всяка година Международният преводачески колеж "Лорен" в Швейцария и фондация "Хайнрих Мария и Джейн Ледиг-Роволт" присъждат четири стипендии на преводачи на франкофонска литература от цял свят и предлагат едномесечен престой в някогашната резиденция на Хайнрих Мария Ледиг-Роволт, известния немски издател на Камю, Хемингуей, Фокнър, Сартр..., преводач от английски, недалеко от бреговете на Женевското езеро. Престоят в Шато дьо Лавини завършва с публично представяне на проектите за превод на стипендиантите и разговор за преводаческите предизвикателства в тях.
 






И така, превеждам в Шато дьо Лавини дистопичния роман на белгийския писател Венсан Енгел "Старците вече не говорят" в очакване на преводаческата дискусия на 22 май 2022 година. Започнато години преди пандемията, произведението е публикувано за пръв път през първото тримесечие на 2020 година. В него се разглеждат проблемите на едно егоистично, индивидуалистично общество, породени от икономически кризи, пандемии сред застаряващото население и постепенното изчезване на солидарността между хората. Познато, нали?!

 

"Модерният фашизъм е по-интелигентен от своите предшественици. Той действа деликатно. Отчита невъзможните за признаване желания на своите поданици и гледа да си пести  прекалената чувствителност, както и капиталите си. Кой все още иска да се занимава с престарелите си родители? Никой. Но никой няма да каже открито, че иска да ги убие. И тогава вашето решение се оказа идеално… Знаете ли как наричат умъртвяването в Селищата? Знаете ли какво ще „сервират“ скоро на вашата майка?"

Венсан Енгел, "Старците вече не говорят"

Comments

Post a Comment

Popular posts from this blog

Image
 Йорданка Белева за Иронията на Владимир Янкелевич Наричат Владимир Янкелевич „философ на морала“. Неговите думи, че „няма нищо човешко, което да не е морално“, му донасят и прозвището „професор на морала“. Кой обаче надделява – професорът или философът, когато става дума за иронията? Какво са ироничният дух, ироничната игра, кои са ирониците и защо са такива? „Иронията“ е питаща книга и излиза за първи път на български език. Нейният разговор започва от Библията, преминава през античната философия и Средновековието, но не спира с модерните времена. Тези страници имат незаглъхващ сърдечен ритъм и не знам къде да сложа акцента – на незаглъхващ или на сърдечен. Може би защото Янкелевич е противник на фригидната философия, тази, която не говори нито на сърцето, нито на въображението. Защото какво е иронията, ако не път към сърцето и мисълта? Какво е тя, ако не непрестанно възобновяване на съзаклятието между въпрос и отговор, между шегата и смущаването, между мечтата и мечтателя? Ирониц...
Read more
Image
„Персонализмът“  на Еманюел Муние  Еманюел Муние, „Персонализмът“, прев. от френски Тодорка Минева, художник на корицата Веселин Праматаров, издателство „Сонм“, 2024, ISBN 978-619-7500-54-7 Еманюел Муние (1905 – 1950) е една от ключовите фигури на френския персонализъм, разбиран не толкова като система и учение, колкото като интелектуална позиция, която поставя ударението върху значимостта на човешката личност, и основател на неговия теоретичен орган – списание „Еспри“. Съчинението му „Персонализмът“ е публикувано за пръв път през 1949 година в поредицата „Какво знам?“ на Прес юниверситер дьо Франс и претърпява множество преиздания. В него откриваме своеобразна синтеза на основните идеи на философа, определян като „Сократ на ХХ век“. „Човекът може да живее така, както живее вещта. Но тъй като той не е вещ, подобен живот му се струва отстъпление: именно това е „развлечението“ на Паскал, „естетическият стадий“ на Киркегор, „неавтентичният живот“ на Хайдегер, „отчуждението“ на Ма...
Read more
Image
 Каква е цената да мълчиш? А да разкажеш?  Разговор на журналистката Ирен Петрова с Тодорка Минева - преводач на книгата „Тъжният тигър“ от Неж Сино (СОНМ, 2025) Чувствахте ли някаква отговорност не само към думите на авторката, но и към нейната травма? Как това се отрази на превода? Въпреки настояванията на Неж Сино, че човек може да пише за травмата едва след като се е справил с нея, дамгата „damaged for life“ си остава и самата авторка не отрича това. Тук се намесват и гласовете на множество други автори, преживели и/или писали за сексуални злоупотреби с деца, като Вирджиния Улф, Владимир Набоков, Тони Морисън, Марго Фрагосо, Кристин Анго, Людовик Дегрут, Виржини Депант, на които Сино се позовава. При тази полифония на страданието отговорността на превеждащия текста е смазваща. Точната дума и верният тон вече не са пожелания, а задължение – да не изкривиш, да не преиначиш казаното, да не допуснеш недоразбиране на думите на хора, преминали през ада, чиито гласове рядко чувам...
Read more