Представяне на книгата на Жизел Сапиро "Социология на литературата" в Къщата за литература и превод Ако сте участник или се интересувате от начина на функциониране на литературното поле, от особеностите на рецепцията и апроприацията на литературните творби, от възможните им употреби, от начина на набиране на писатели, от инстанциите за утвърждаването на един творец, от социология на четенето - най-самотното културно занимание, и т.н., и т.н., заповядайте на премиерата на "Социология на литературата" от френската социоложка Жизел Сапиро на 16 март, четвъртък, от 18,30 часа в Къщата за литература и превод! Преводът е осъществен в рамките на програмата "Творчески стипендии'2022" на НФК.
Творчески престой в Шато дьо Лавини
И така, превеждам в Шато дьо Лавини дистопичния роман на белгийския писател Венсан Енгел "Старците вече не говорят" в очакване на преводаческата дискусия на 22 май 2022 година. Започнато години преди пандемията, произведението е публикувано за пръв път през първото тримесечие на 2020 година. В него се разглеждат проблемите на едно егоистично, индивидуалистично общество, породени от икономически кризи, пандемии сред застаряващото население и постепенното изчезване на солидарността между хората. Познато, нали?!
Венсан Енгел, "Старците вече не говорят"
Popular posts from this blog
Андре Жид, Трактати, изд. СОНМ, София, 2022. Превод от френски: Тодорка Минева ( „Трактат за Нарцис. Теория на символа“; „Любовният опит, или Трактат за напразното желание“; „Ел-Хадж, или Трактат за мнимия пророк“; „Филоктет, или Трактат за трите вида нравственост“; „Завръщането на блудния син“ ) и Красимир Кавалджиев ( „ Вирсавия “ ) Размишлявайки за мястото на Андре Жид (1869 – 1951) във френската култура, Жан-Пол Сартр пише в статията си „Живият Жид“ от 1951 година: „ Цялата френска мисъл през последните три десетилетия, независимо от нейните координати – Маркс, Хегел, Киркегор, волю-неволю трябваше да се определи и по отношение на Жид“. Автор на романи, повести, пиеси, трактати, критически есета, записки от пътувания, дневници, както и на обемна кореспонденция с творци като Пол Валери, Роже Мартен дю Гар, Франсоа Мориак, Джоузеф Конрад, Едмънд Гос и др., през 1947 година Жид получава Нобелова награда за литература. „Аморалистът“, „Фалшификаторите“, „Подземията на Ватик
Разговор с журналистката Дарина Маринова в "Артефир" за "Умопомрачения" на Андре Байон "Умопомрачения" (1925) са смятани за ключово произведение от така наречената "клинична част" на библиографията му, в която звучат ясно отгласите от кризите на писателя, предизвикани от неврастенията, негова спътница за цял живот. В двата разказа, съставляващи корпуса на творбата: "Думите. Церебрална драма" и "Ева и Кики. Семейна драма", Байон изследва границите на лудостта и езика с помощта на две истории, лишени от всякакви орнаменти, с най-обикновени персонажи. В тях хуморът и страданието се свързват в общ глас, а отчуждението, загубата на смисъла и опитите за възстановяването му са основни теми. Записът на интервюто можете да откриете тук: https://bnr.bg/post /101510883
Comments
Post a Comment