Творчески престой в Шато дьо Лавини

 

Всяка година Международният преводачески колеж "Лорен" в Швейцария и фондация "Хайнрих Мария и Джейн Ледиг-Роволт" присъждат четири стипендии на преводачи на франкофонска литература от цял свят и предлагат едномесечен престой в някогашната резиденция на Хайнрих Мария Ледиг-Роволт, известния немски издател на Камю, Хемингуей, Фокнър, Сартр..., преводач от английски, недалеко от бреговете на Женевското езеро. Престоят в Шато дьо Лавини завършва с публично представяне на проектите за превод на стипендиантите и разговор за преводаческите предизвикателства в тях.
 






И така, превеждам в Шато дьо Лавини дистопичния роман на белгийския писател Венсан Енгел "Старците вече не говорят" в очакване на преводаческата дискусия на 22 май 2022 година. Започнато години преди пандемията, произведението е публикувано за пръв път през първото тримесечие на 2020 година. В него се разглеждат проблемите на едно егоистично, индивидуалистично общество, породени от икономически кризи, пандемии сред застаряващото население и постепенното изчезване на солидарността между хората. Познато, нали?!

 

"Модерният фашизъм е по-интелигентен от своите предшественици. Той действа деликатно. Отчита невъзможните за признаване желания на своите поданици и гледа да си пести  прекалената чувствителност, както и капиталите си. Кой все още иска да се занимава с престарелите си родители? Никой. Но никой няма да каже открито, че иска да ги убие. И тогава вашето решение се оказа идеално… Знаете ли как наричат умъртвяването в Селищата? Знаете ли какво ще „сервират“ скоро на вашата майка?"

Венсан Енгел, "Старците вече не говорят"

Comments

Post a Comment

Popular posts from this blog

Image
Представяне на книгата на Жизел Сапиро "Социология на литературата" в Къщата за литература и превод Ако сте участник или се интересувате от начина на функциониране на литературното поле, от особеностите на рецепцията и апроприацията на литературните творби, от възможните им употреби, от начина на набиране на писатели, от инстанциите за утвърждаването на един творец, от социология на четенето - най-самотното културно занимание, и т.н., и т.н., заповядайте на премиерата на "Социология на литературата" от френската социоложка Жизел Сапиро на 16 март, четвъртък, от 18,30 часа в Къщата за литература и превод! Преводът е осъществен в рамките на програмата "Творчески стипендии'2022" на НФК.
Read more
Image
 Йорданка Белева за Иронията на Владимир Янкелевич Наричат Владимир Янкелевич „философ на морала“. Неговите думи, че „няма нищо човешко, което да не е морално“, му донасят и прозвището „професор на морала“. Кой обаче надделява – професорът или философът, когато става дума за иронията? Какво са ироничният дух, ироничната игра, кои са ирониците и защо са такива? „Иронията“ е питаща книга и излиза за първи път на български език. Нейният разговор започва от Библията, преминава през античната философия и Средновековието, но не спира с модерните времена. Тези страници имат незаглъхващ сърдечен ритъм и не знам къде да сложа акцента – на незаглъхващ или на сърдечен. Може би защото Янкелевич е противник на фригидната философия, тази, която не говори нито на сърцето, нито на въображението. Защото какво е иронията, ако не път към сърцето и мисълта? Какво е тя, ако не непрестанно възобновяване на съзаклятието между въпрос и отговор, между шегата и смущаването, между мечтата и мечтателя? Ирониц...
Read more
Image
„Персонализмът“  на Еманюел Муние  Еманюел Муние, „Персонализмът“, прев. от френски Тодорка Минева, художник на корицата Веселин Праматаров, издателство „Сонм“, 2024, ISBN 978-619-7500-54-7 Еманюел Муние (1905 – 1950) е една от ключовите фигури на френския персонализъм, разбиран не толкова като система и учение, колкото като интелектуална позиция, която поставя ударението върху значимостта на човешката личност, и основател на неговия теоретичен орган – списание „Еспри“. Съчинението му „Персонализмът“ е публикувано за пръв път през 1949 година в поредицата „Какво знам?“ на Прес юниверситер дьо Франс и претърпява множество преиздания. В него откриваме своеобразна синтеза на основните идеи на философа, определян като „Сократ на ХХ век“. „Човекът може да живее така, както живее вещта. Но тъй като той не е вещ, подобен живот му се струва отстъпление: именно това е „развлечението“ на Паскал, „естетическият стадий“ на Киркегор, „неавтентичният живот“ на Хайдегер, „отчуждението“ на Ма...
Read more