Йорданка Белева за Иронията на Владимир Янкелевич Наричат Владимир Янкелевич „философ на морала“. Неговите думи, че „няма нищо човешко, което да не е морално“, му донасят и прозвището „професор на морала“. Кой обаче надделява – професорът или философът, когато става дума за иронията? Какво са ироничният дух, ироничната игра, кои са ирониците и защо са такива? „Иронията“ е питаща книга и излиза за първи път на български език. Нейният разговор започва от Библията, преминава през античната философия и Средновековието, но не спира с модерните времена. Тези страници имат незаглъхващ сърдечен ритъм и не знам къде да сложа акцента – на незаглъхващ или на сърдечен. Може би защото Янкелевич е противник на фригидната философия, тази, която не говори нито на сърцето, нито на въображението. Защото какво е иронията, ако не път към сърцето и мисълта? Какво е тя, ако не непрестанно възобновяване на съзаклятието между въпрос и отговор, между шегата и смущаването, между мечтата и мечтателя? Ирониц...
Стипендия за високи постижения „Регула Реншлер“ на Асоциацията „Преводачески колеж „Лорен“, Швейцария, 2024 г. Стипендията за високи постижения на името на известната швейцарска журналистка, преводачка и политическа активистка Регула Рeншлер се присъжда ежегодно на преводачи от всякакви националности, посветили многогодишните си усилия на превода на швейцарски автори.
Каква е цената да мълчиш? А да разкажеш? Разговор на журналистката Ирен Петрова с Тодорка Минева - преводач на книгата „Тъжният тигър“ от Неж Сино (СОНМ, 2025) Чувствахте ли някаква отговорност не само към думите на авторката, но и към нейната травма? Как това се отрази на превода? Въпреки настояванията на Неж Сино, че човек може да пише за травмата едва след като се е справил с нея, дамгата „damaged for life“ си остава и самата авторка не отрича това. Тук се намесват и гласовете на множество други автори, преживели и/или писали за сексуални злоупотреби с деца, като Вирджиния Улф, Владимир Набоков, Тони Морисън, Марго Фрагосо, Кристин Анго, Людовик Дегрут, Виржини Депант, на които Сино се позовава. При тази полифония на страданието отговорността на превеждащия текста е смазваща. Точната дума и верният тон вече не са пожелания, а задължение – да не изкривиш, да не преиначиш казаното, да не допуснеш недоразбиране на думите на хора, преминали през ада, чиито гласове рядко чувам...
Comments
Post a Comment