Витолд Гомбрович, "Лекции по философия в рамките на шест часа и четвърт"

 

Витолд Гомбрович, „Лекции по философия в рамките на шест часа и четвърт“, превод от френски: Тодорка Минева, редактор: Катерина Кокинова, художник на корицата Веселин Праматаров, издателство СОНМ, 2020.

 

Измъчван от болестта и обсебен от мисли за самоубийство, прочутият полски писател Витолд Гомбрович изнася своите Лекции по философия в рамките на шест часа и четвърт в последните два месеца от живота си, от 27 април до 25 май 1969 г., на френски език пред своята съпруга Мари Рита Лаброс и приятеля си Доминик дьо Ру. От Кант до Хегел, от Шопенхауер до Киркегор, от Сартр до Хайдегер, тези ексцентрични лекции съдържат критически прочит на възгледите за човека и света, залегнали в основата на модерното западно мислене. Текст, нелишен от хумор, изпълнен с ярки прозрения и гняв срещу съвременната философия, която страни от живота и реалните проблеми на човека.

 

 

Ницше – и в това е голямата му разлика с Шопенхауер – е на страната на живота.

Ще ви обърна внимание, че човешкото мислене още от Кант търси все повече живота, ставането или съществуването. Съществува едно дълбоко безпокойство на духа, който започва да не се доверява на абстрактните системи и чувства самия живот все по-застрашен.

Впрочем Ницше, още в първото си произведение за извора на гръцката трагедия, е противопоставял Дионис (бог на виното, на оргиите, на жизнения екстаз) на Аполон (бог на спокойствието, на естетиката и на съзерцанието). В гръцката трагедия именно хорът е представял Дионис, докато Аполон се е изразявал чрез диалога.

Дионис е силата на човешкия род, на живота, докато Аполон е индивидът, слаб и смъртен.

Това противопоставяне между Аполон и Дионис се проявява винаги. Пример: Бетовен. Ницше счита, че песимизмът е слабост, осъден е от живота, а оптимизмът – нещо повърхностно (канадско!)[1].

[1] Рита, съпругата на Гомбрович, е канадка. – Бел. фр. изд.