Емил Верхарен, "Поезия в проза"

 

Емил Верхарен, "Поезия в проза"

Превод от френски Тодорка Минева, художник на корицата Борис Праматаров, СОНМ, 2021.

 

Подобно на редица поети от втората половина на XIX век след Бодлер, Емил Верхарен (1855 - 1916) - един от основоположниците на символизма и ярка фигура в белгийската франкофонска литература, също опитва перото си в писането на кратки поеми в проза. Между 1886 и 1895 г. той публикува 46 поеми. Същинска лаборатория за поетическо изкуство и модернизъм, този жанр се превръща в повод за експериментиране с гранични изразни форми. В кратките поеми в проза на Верхарен се смесват оригинална визия за света и слово, което разбива на пух и прах установените синтактични, лексикални и прозодични рамки на езика. Както Рембо в „Озарения“, Верхарен признава, че има една-единствена цел: да търси и намери думи, които да бъдат разбираеми за живите хора от бъдещето, за да изкаже на техен език болката от попилените векове, която открива у себе си.

Кратките поеми в проза на Верхарен са публикувани за пръв път в три важни франкофонски списания за литература, изкуство и наука по онова време: „Сосиете Нувел“ (1886 – 1894), „Валони“ (1890 - 1891) и „Кок руж“ (1895). През 1926 г. Андре Фонтен ги подрежда хронологично и ги публикува в специално издание на „Меркюр дьо Франс“, озаглавено „Импресии – първа серия“. По-късно Фонтен пише: „Мисленето и изкуството на Верхарен могат да бъдат разбрани в тяхната цялост единствено от онези, които се интересуват и от неговите поеми в проза – най-съкровеното допълнение към чувствата, изразени още по-изящно в стиховете му“ („Vaerharen et son oeuvre“, Mercure de France, Paris, 1929, p. 147).

Българският превод на поемите в проза на Верхарен е осъществен с подкрепата на Национален фонд „Култура“ в рамките на програма „Творчески инициативи“.