Анри Бергсон, "Смехът"
Анри Бергсон. Смехът.
Есе за значението на комичното
Превод от френски Тодорка Минева,
художник на корицата Веселин Праматаров, второ преработено издание, 2020.
Френският
философ Анри Бергсон (1859 – 1941) е сред най-влиятелните представители
на интуитивизма и философията на живота. Познат е на българския читател
с ключовите му творби: Творческата еволюция (1996), Материя и памет (2002), Двата източника на морала и религията (1993), Опит върху непосредствените данни на съзнанието (2004).
В творчеството на Бергсон обаче има и едно изследване, посветено изцяло на естетическата проблематика – Смехът. Есе за значението на комичното (фр.
изд. 1900). В него авторът разкрива своето разбиране за комичното, като
анализира човешката същност, връзката между индивидуалното и
общественото, природата на изкуството, спецификата на естетическото
възприятие и определя основните способи за получаване на комичен ефект.
„Попитали някакъв човек защо не плаче по време на някаква проповед, докато всички
останали ронели сълзи, а той отвърнал: „Не съм от тази енория“. Това,
което този човек е мислил за сълзите, би било още по-вярно за смеха. За
колкото и искрен да го смятат, смехът крие в себе си една задна мисъл за
съглашение, бих казал дори за заговор с другите смеещи се – реални или
въображаеми.“ (Анри Бергсон)
Comments
Post a Comment