Анри Бергсон, "Смехът"

Анри Бергсон. Смехът. Есе за значението на комичното
Превод от френски Тодорка Минева, художник на корицата Веселин Праматаров, второ преработено издание, 2020.
 
 
 
 
 
 
Френският философ Анри Бергсон (1859 – 1941) е сред най-влиятелните представители на интуитивизма и философията на живота. Познат е на българския читател с ключовите му творби: Творческата еволюция (1996), Материя и памет (2002), Двата източника на морала и религията (1993), Опит върху непосредствените данни на съзнанието (2004).
В творчеството на Бергсон обаче има и едно изследване, посветено изцяло на естетическата проблематика – Смехът. Есе за значението на комичното (фр. изд. 1900). В него авторът разкрива своето разбиране за комичното, като анализира човешката същност, връзката между индивидуалното и общественото, природата на изкуството, спецификата на естетическото възприятие и определя основните способи за получаване на комичен ефект.
 
„Попитали някакъв човек защо не плаче по време на някаква проповед, докато всички останали ронели сълзи, а той отвърнал: „Не съм от тази енория“. Това, което този човек е мислил за сълзите, би било още по-вярно за смеха. За колкото и искрен да го смятат, смехът крие в себе си една задна мисъл за съглашение, бих казал дори за заговор с другите смеещи се – реални или въображаеми.“ (Анри Бергсон)

 

Comments

Popular posts from this blog